May 1, 2015, 9:23 AM

На почивка

  Poetry » Other
763 0 9

Тичат годините по житейския друм,

няма за тях светофари!

Върху ни връхлитат и газят без шум,

където, когато ни сварят!

 

Провесили вече торби под очите,

вървим на почивка към парка!

Там чакат ни близки, чакат горките,

подпрели небесната арка!

 

Тичат годините, тичат ли, тичат...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Лейди!
  • Поете, за мен е чест, че ми гостуваш! Благодаря ти!
  • Благодаря, Белла! По-важно е, какво ще почувства читателят, от това какво е искал, да каже авторът и до колко е успял! Радва ме присъствието ти на моята страничка!

    Благодаря, Кръстина!
  • "Провесили вече торби под очите,

    вървим на почивка към парка!

    Там чакат ни близки, чакат горките,

    подпрели небесната арка!"
    ------------------------------------------------------------
    "Човек и добре да живее умира и друг се ражда..."
    Хан Омуртаг е имал пълно право, това е непреходна истина
    за смисъла на човешкия живот... Мъдър стих сътворен
    от мъдър поет и съдържащ мъдро послание! ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря ви, Мисана, Мария, Васке, Стойна, че споделихте!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...