Тичат годините по житейския друм,
няма за тях светофари!
Върху ни връхлитат и газят без шум,
където, когато ни сварят!
Провесили вече торби под очите,
вървим на почивка към парка!
Там чакат ни близки, чакат горките,
подпрели небесната арка!
Тичат годините, тичат ли, тичат...!
© Исмаил Али Todos los derechos reservados