На пода четката.

Човекът на нея ѝ вика "кокетката".

И нейна е само на самотата клетката.

В нея стояла е толкова дълго,

че дори да излезе стои зад решетката.

Словата красиви са нейната плетка..

Огледалото гордо - нейн любовник..

Делата фалшиви са в нейната сметка..

Звънливият смях - нейн угодник.

И като на театър играе тя роли..

Тук - смях, там - сълзи и сополи..

Котка, гълъбица..

Змиорка, лисица..

Позьорка, фокусница..

Танцьорка, певица..

Актьорка, светица..

Идиотка, умница..

Адвокатка, мръсница..

Патриотка, чистница.

Девица, блудница..

Ток, жица..

Хубавица..

А светкавица?..

 ...Плесница?..

..Виц, а?

Обича да има красиви цветя - всички..

И да играе със силни сърца - игрички..

И с цветята да краси самотата си - клетката..

И да гледа в огледалото себе си - статуетката..

А шума от туптенето на сърцата,

го слуша с любовта си. Коя? - Суетата..