На подпоручик Мазгалов 

Посвещава се на подпоручик Мазгалов и 13-те му войници, които предпочитат да бъдат изгорени живи, но не се предават!

Тринадесет мъже скалата държаха,

атаките бесни на френци громяха,

картечници тракат, бомби гърмят,

мините съскат, шрапнели летят,

юнаците знаят - тук ще измрат. 

Ала борбата не спира, 

напротив

набира плашеща сила,

и кат’ мощна и бурна стихия, 

французките орди напират.

Шепа войници ги спират. 

Горд, подпоручик Мазгалов

един вожд, останал е сам, 

боят следи зорко, 

а в очите му ярко блещукат,

и гняв и огън и жар. 

И до една, всяка страшна атака,

героите с храброст и сила възпряха.

Долът с вражи тела настляха. 

Като синя-мъртва вълна,

безброй френци тихо лежаха. 

В този момент драматичен,

към входа в скалата се стичат,

френски огнепръскачки - от ада

бранителите на клада обричат

          всички вътре изгарят…

и бойците, и Мазгалов вече са в Раят. 

И когато Балканският вятър повее, 

отново, на кървавата Голгота,

там, над Скалата - гроб.

Трябва да помним за храбрият взвод,

избрал геройската смърт пред живот.