8.03.2008 г., 8:57 ч.

На половин цена 

  Поезия
599 0 11
 

Нощта изглажда бръчките до съвършенство.

Вечерните цветя разтварят чашки.

"Онази" улица изпълва се със сенки...

Плътта се люшка сластно и зовящо...

 

Тигриците - готови да разкъсват!

Изпъват там телата като струни.

При лунна светлина очите лъскат -

на хищно-изгладнели млади пуми...

 

И тя е там. Но по-встрани. Очаква.

Прегъната, очаква на бастуна.

"На половин цена!... - от тъмното проплаква.

Съвсем за малко, можем да се любим...

 

На половин цена е нейната обява.

Възможно е надолу да я смъкне.

А улицата бавно опустява.

След всеки час очите й помръкват.

 

През болката предлага тя да люби.

На капчици кураж от нея стиска...

А щрихите отново стават груби.

Луната избелява и увисва...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на Бианка, Белла и Магда за топлите думи! Прегръдки от мен!
  • тъжно...много тъжно...разплака ме...
    Стих-болка е този!!! прегръщам те с обич, Людмила.
  • Разби ме с това стихотворение!Толкова е силно,толкова разтърсващо!Видяла ли си наистина това?
  • Поводът да напиша това стихотворение беше една статия във вестника, в която на цяла страница разказваха за съдбата на тази млада жена. Помня дори и името й. Разтърси ме силата и смелостта й да застане наред с останалите на "ъгъла" на живота...
    Благодаря за хубавите думи на: Никол, Радослав, Ангелина, Еми и Мая, Силвия, Вилдан,Смешко,Гергана, Белия Тигър, Витания и Дочка! Чудесни сте, приятели! До нови срещи!
  • "А щрихите отново стават груби.

    Луната избелява и увисва..."

    Поздравления за перото ти!
  • покъртително!!!
    ПОЗДРАВ!
  • Душата ме заболя от този стих и от вечния кръговрат на живота...
  • Настръхнах...Честит празник, миличка!
  • силен стих!поздрав!
  • Страхотно е!
  • Аааа...
    !!!
Предложения
: ??:??