8 mar 2008, 8:57

На половин цена

  Poesía
752 0 11
 

Нощта изглажда бръчките до съвършенство.

Вечерните цветя разтварят чашки.

"Онази" улица изпълва се със сенки...

Плътта се люшка сластно и зовящо...

 

Тигриците - готови да разкъсват!

Изпъват там телата като струни.

При лунна светлина очите лъскат -

на хищно-изгладнели млади пуми...

 

И тя е там. Но по-встрани. Очаква.

Прегъната, очаква на бастуна.

"На половин цена!... - от тъмното проплаква.

Съвсем за малко, можем да се любим...

 

На половин цена е нейната обява.

Възможно е надолу да я смъкне.

А улицата бавно опустява.

След всеки час очите й помръкват.

 

През болката предлага тя да люби.

На капчици кураж от нея стиска...

А щрихите отново стават груби.

Луната избелява и увисва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Бианка, Белла и Магда за топлите думи! Прегръдки от мен!
  • тъжно...много тъжно...разплака ме...
    Стих-болка е този!!! прегръщам те с обич, Людмила.
  • Разби ме с това стихотворение!Толкова е силно,толкова разтърсващо!Видяла ли си наистина това?
  • Поводът да напиша това стихотворение беше една статия във вестника, в която на цяла страница разказваха за съдбата на тази млада жена. Помня дори и името й. Разтърси ме силата и смелостта й да застане наред с останалите на "ъгъла" на живота...
    Благодаря за хубавите думи на: Никол, Радослав, Ангелина, Еми и Мая, Силвия, Вилдан,Смешко,Гергана, Белия Тигър, Витания и Дочка! Чудесни сте, приятели! До нови срещи!
  • "А щрихите отново стават груби.

    Луната избелява и увисва..."

    Поздравления за перото ти!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....