Mar 8, 2008, 8:57 AM

На половин цена

  Poetry
753 0 11
 

Нощта изглажда бръчките до съвършенство.

Вечерните цветя разтварят чашки.

"Онази" улица изпълва се със сенки...

Плътта се люшка сластно и зовящо...

 

Тигриците - готови да разкъсват!

Изпъват там телата като струни.

При лунна светлина очите лъскат -

на хищно-изгладнели млади пуми...

 

И тя е там. Но по-встрани. Очаква.

Прегъната, очаква на бастуна.

"На половин цена!... - от тъмното проплаква.

Съвсем за малко, можем да се любим...

 

На половин цена е нейната обява.

Възможно е надолу да я смъкне.

А улицата бавно опустява.

След всеки час очите й помръкват.

 

През болката предлага тя да люби.

На капчици кураж от нея стиска...

А щрихите отново стават груби.

Луната избелява и увисва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на Бианка, Белла и Магда за топлите думи! Прегръдки от мен!
  • тъжно...много тъжно...разплака ме...
    Стих-болка е този!!! прегръщам те с обич, Людмила.
  • Разби ме с това стихотворение!Толкова е силно,толкова разтърсващо!Видяла ли си наистина това?
  • Поводът да напиша това стихотворение беше една статия във вестника, в която на цяла страница разказваха за съдбата на тази млада жена. Помня дори и името й. Разтърси ме силата и смелостта й да застане наред с останалите на "ъгъла" на живота...
    Благодаря за хубавите думи на: Никол, Радослав, Ангелина, Еми и Мая, Силвия, Вилдан,Смешко,Гергана, Белия Тигър, Витания и Дочка! Чудесни сте, приятели! До нови срещи!
  • "А щрихите отново стават груби.

    Луната избелява и увисва..."

    Поздравления за перото ти!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...