Нощта изглажда бръчките до съвършенство.
Вечерните цветя разтварят чашки.
"Онази" улица изпълва се със сенки...
Плътта се люшка сластно и зовящо...
Тигриците - готови да разкъсват!
Изпъват там телата като струни.
При лунна светлина очите лъскат -
на хищно-изгладнели млади пуми...
И тя е там. Но по-встрани. Очаква.
Прегъната, очаква на бастуна.
"На половин цена!... - от тъмното проплаква.
Съвсем за малко, можем да се любим...
На половин цена е нейната обява.
Възможно е надолу да я смъкне.
А улицата бавно опустява.
След всеки час очите й помръкват.
През болката предлага тя да люби.
На капчици кураж от нея стиска...
А щрихите отново стават груби.
Луната избелява и увисва...
© Людмила Билярска All rights reserved.