8 мар. 2008 г., 08:57

На половин цена

751 0 11
 

Нощта изглажда бръчките до съвършенство.

Вечерните цветя разтварят чашки.

"Онази" улица изпълва се със сенки...

Плътта се люшка сластно и зовящо...

 

Тигриците - готови да разкъсват!

Изпъват там телата като струни.

При лунна светлина очите лъскат -

на хищно-изгладнели млади пуми...

 

И тя е там. Но по-встрани. Очаква.

Прегъната, очаква на бастуна.

"На половин цена!... - от тъмното проплаква.

Съвсем за малко, можем да се любим...

 

На половин цена е нейната обява.

Възможно е надолу да я смъкне.

А улицата бавно опустява.

След всеки час очите й помръкват.

 

През болката предлага тя да люби.

На капчици кураж от нея стиска...

А щрихите отново стават груби.

Луната избелява и увисва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Бианка, Белла и Магда за топлите думи! Прегръдки от мен!
  • тъжно...много тъжно...разплака ме...
    Стих-болка е този!!! прегръщам те с обич, Людмила.
  • Разби ме с това стихотворение!Толкова е силно,толкова разтърсващо!Видяла ли си наистина това?
  • Поводът да напиша това стихотворение беше една статия във вестника, в която на цяла страница разказваха за съдбата на тази млада жена. Помня дори и името й. Разтърси ме силата и смелостта й да застане наред с останалите на "ъгъла" на живота...
    Благодаря за хубавите думи на: Никол, Радослав, Ангелина, Еми и Мая, Силвия, Вилдан,Смешко,Гергана, Белия Тигър, Витания и Дочка! Чудесни сте, приятели! До нови срещи!
  • "А щрихите отново стават груби.

    Луната избелява и увисва..."

    Поздравления за перото ти!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...