На прага
На прага съм, на майчиния дом
и необяснима радост ме облива,
в усмивка грейват ти очите, щом
отвориш, мам`- и видиш ме, щастлива!..,
"Не знаела си, че ще дойда? Че защо?
Изпратих вчера вест по "пощальони" -
по гълъбите, мамо, кацнали току-що,
нали ги храниш, отдавна, на балкона?!!"...
Усмихваш ми се свойски, на шегата
и ме прегръщаш с майчината сила,
а на мен ми - някак,топло на душата -
щастлива, че добре си и си жива!
Веднъж дойдох, но бе излязла....
За миг усетих, че едвам преглъщам,
празнота в гърдите ми, полази -
усетих пустош, в бащината къща!
Прогоних черните мисли от мен...
и дъх си поех, със пълна сила -
щастлива, че ме топлиш всеки ден -
на прага кат` ме срещаш, мамо мила!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
