- Ще тръгваш ли?
- Ще трябва...
- Да, отиваш си...
- ...но искам да остана!
- А ще дойдеш ли и утре?
- Само с тебе утре съществува...
- как трепери онова отвътре...
- мойто не трепери, то бушува!
- Трепери милото от безсилие и слабост...
- Слабите единствено умеят да обичат!
- Обичам, о, колко те обичам, но за жалост...
- Стига! Не е жалко щом очите тебе виждат!
- Стана късно, ще закъснееш, а утре рано...
- За друго закъснях отдавна, знаеш.
- Времето не се оказва наш приятел, само...
- ... само подло с двама ни играе.
- Нощ отново пада...
- Да остана ли, кажи?
- Ще трябва...
-Да, любов, и навън вали....
© Ваня Йорданова Всички права запазени