8.10.2009 г., 10:13 ч.

На предците - с любов! 

  Поезия
549 0 11

 

Гроздове златни наливат лозята –  

тежки, превиват до земи стъблата.

Есента благородна ги целува и гали,

и тръгва мълвата – винен сок са наляли.

 

И идват берачи на устата със песен,

че с виното живота им се струва лесен.

И тихо „Сполай ти!” - мълвят на земята,

задето с плода си ги дарува богато.

 

А после виното в бъчви прибират,

на седенки с приятели и рода се събират.       

И търкулва се зимата – леко и бързо –  

и ето, че Марта червено е вързала.

 

.................................................

 

Казват, че бил е живота им лесен,

защото на жътва отивали с песен.

Умиране, раждане – все на земята,

за която толкова кръв е пролята.

© Веселка Пенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нарисувала си много топъл, човешки спомен!
    Благодаря!
  • Благодаря ви, Ласка, Ангел, Веси!
    Нищо не е случайно!
  • Прекрасница! Радвам се, че те открих уж...случайно. Казвам "уж", защото случайни неща няма.
  • И на виното - с любов!
  • много хубаво
  • Сириус, благодаря!
  • " Сполай ти" - мълвят на земята..."
    Поздрав!
  • И аз ти благодаря, Веси, че сподели!
    Душка!
  • Знаеш ли, спомних си за дядо ми Димитър. Сутрин като станеше, първо вземаше една шепа пръст и много гальовно я помирисваше. "Ражда" - казваше, и отиваше да подреди и напръска с вода зеленчуците и плодовете в близкия (държавен) зеленчуков магазин. Нивите му бяха вече отнети, имаше 2 декара двор пред къщата си в центъра на Бургас, но беше я подредил на лехички като картинка.
    Благодаря ти за спомена!
  • Мариана, Ирена, Веси - благодаря, че бяхте при мен!
    Да ви е светло!
  • Много сме земни днес.Харесва ми.Прегръщам те.
Предложения
: ??:??