На предците - с любов!
Гроздове златни наливат лозята –
тежки, превиват до земи стъблата.
Есента благородна ги целува и гали,
и тръгва мълвата – винен сок са наляли.
И идват берачи на устата със песен,
че с виното живота им се струва лесен.
И тихо „Сполай ти!” - мълвят на земята,
задето с плода си ги дарува богато.
А после виното в бъчви прибират,
на седенки с приятели и рода се събират.
И търкулва се зимата – леко и бързо –
и ето, че Марта червено е вързала.
.................................................
Казват, че бил е живота им лесен,
защото на жътва отивали с песен.
Умиране, раждане – все на земята,
за която толкова кръв е пролята.
© Веселка Пенова All rights reserved.
