На предците - с любов!
Гроздове златни наливат лозята –
тежки, превиват до земи стъблата.
Есента благородна ги целува и гали,
и тръгва мълвата – винен сок са наляли.
И идват берачи на устата със песен,
че с виното живота им се струва лесен.
И тихо „Сполай ти!” - мълвят на земята,
задето с плода си ги дарува богато.
А после виното в бъчви прибират,
на седенки с приятели и рода се събират.
И търкулва се зимата – леко и бързо –
и ето, че Марта червено е вързала.
.................................................
Казват, че бил е живота им лесен,
защото на жътва отивали с песен.
Умиране, раждане – все на земята,
за която толкова кръв е пролята.
© Веселка Пенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Ласка, Ангел, Веси!
Нищо не е случайно!
-
Прекрасница! Радвам се, че те открих уж...случайно. Казвам "уж", защото случайни неща няма.
-
И на виното - с любов!
-
много хубаво
-
Сириус, благодаря!
-
" Сполай ти" - мълвят на земята..."
Поздрав! -
И аз ти благодаря, Веси, че сподели!
Душка! -
Знаеш ли, спомних си за дядо ми Димитър. Сутрин като станеше, първо вземаше една шепа пръст и много гальовно я помирисваше. "Ражда" - казваше, и отиваше да подреди и напръска с вода зеленчуците и плодовете в близкия (държавен) зеленчуков магазин. Нивите му бяха вече отнети, имаше 2 декара двор пред къщата си в центъра на Бургас, но беше я подредил на лехички като картинка.
Благодаря ти за спомена! -
Мариана, Ирена, Веси - благодаря, че бяхте при мен!
Да ви е светло! -
Много сме земни днес.Харесва ми.Прегръщам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря!