8 oct 2009, 10:13

На предците - с любов!

  Poesía
693 0 11

 

Гроздове златни наливат лозята –  

тежки, превиват до земи стъблата.

Есента благородна ги целува и гали,

и тръгва мълвата – винен сок са наляли.

 

И идват берачи на устата със песен,

че с виното живота им се струва лесен.

И тихо „Сполай ти!” - мълвят на земята,

задето с плода си ги дарува богато.

 

А после виното в бъчви прибират,

на седенки с приятели и рода се събират.       

И търкулва се зимата – леко и бързо –  

и ето, че Марта червено е вързала.

 

.................................................

 

Казват, че бил е живота им лесен,

защото на жътва отивали с песен.

Умиране, раждане – все на земята,

за която толкова кръв е пролята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...