4.08.2010 г., 12:44

На пресекулки

638 0 0

И ако мислиш, че ще си от тези,
които се преливат и отливат,
и "да", и "не", едно след друго ще си везаме...
На мене нещо май вече не ми отива.

На мен такива много са ми се случвали,
препълнена съм от продължения,
но ни едно от тях щастливо не завършва.
На пресекулки любовта не е така безвременна.

Да беше дошъл някога, когато,
млада и дива, бях най-добрият претендент.
Но шампион не станах никога в играта
и от подобни неопределености съм уморена.

04.08.2010г.
гр. Плая Дел Инглес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...