vega666 (Младен Мисана)
1562 14328
30.01.2019 г., 15:26 ч.  

На превала 

  Поезия
1508 27 21

Не ме спасявай повече - не бива!

Аз пътник съм към странната страна.

Ти беше "сляпа". Беше милостива.

Приех те като бъдеща жена.

 

Пиян от щастие забравих, че съм земен,

че ваяни сме с теб от шепа кал.

От злия бог, с мечти подземни,

размазал с поглед думичката жал.

 

Днес оскъднява сетната ми дреха

и отеснява общият ни друм.

Тръгни си с вик! Да ме застигне ехо

на моя бъдещ космодрум.

 

И ще политна като черна птица,

преляла късен силует в нощта.

Задръж сълза в красивата зеница,

за да я помня, докато летя...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не бях влизала в сайта от "векове" и пъвото нещо което виждам е този стих. Настръхнах!! Прекрасен е!!
  • Не мога да си избера любима строфа...Само ще кажа,че тази цялост е събрала много мъдра философия! Винаги се възхищавам, когато те чета.
    Бъди вдъхновен!
  • Красиво... красиво!!!
    Адмирации!!!
  • Имаш прекрасна поезия! Невероятен песенен ритмичен стих!
    Бъди благословен с дарбата която имаш!
    Моите поздравления!
  • Харесах! Малко ми е тъжно Навява ми раздяла.Истинско предсказание !
  • Великолепна лирика която кара сърцето да се чувствува на"превала".
  • Мечти от кал... А идват дъждове...
    Ще ги размият ли на дъното на локвата?
    А после слънцето щом напече
    със глина пак ще си играе Господ...

    Благодаря за поезията...
  • Лирическият вече се е отправил към „странната страна” и силата на трагичната лиричност, е че едва ли може да бъде спасен. Но макар и „изваяни от кал”, душата му е създадена от онази космична материя или липса на такава, която ще му позволи да полети. От космическия космодрум към едно друго пространство и време, където дрехата няма „да оскъдява”, а „друмът на любовта” няма да има край.
    Неведнъж съм споменавал, че любовната ти лирика е неподражаема като поетични образи и вдъхновения! Истинска наслада за душата!..
  • Прекрасно!...
  • Силно, Младене! Емоция, дълбочина, искреност! Поздравления!
  • Мно-о-о-го хубаво!
  • Винаги успяваш да оставиш едно неописуемо чувство в мен, припомняш истини за живота, които често забравяме и си ги спомняме едва когато осъзнаем, че сме "шепа кал"...
  • Много нежен финал и много хубаво стихотворение! Поздравления!
  • Невероятно силен стих! Остави ме без дъх! Благодаря ти за усещането, Младене!
  • Емоционалният живот на човека е изпълнен със сложни инверсии..., силен подбор на думи, невероятен финал...!!!
    "Задръж сълза в красивата зеница,
    за да я помня, докато летя..."
  • Днес оскъднява сетната ми дреха
    и отеснява общият ни друм.
    Тръгни си с вик! Да ме застигне ехо
    на моя бъдещ космодрум.
    Силна емоция! Поздравления и от мен!
  • Силна творба! Емоционална изповед излята
    от самото сърце на Поета!
    "Не ме спасявай повече - не бива!"
    "Задръж сълза в красивата зеница,
    за да я помня, докато летя..."
    Адмирации за стиха ти , Младене!Докосваш!
  • Изключителен, емоционален стих! Мога само да му се възхищавам! Поздравления за поредния връх!
  • От поетичните ти творби тази ме вдъхнови най-много!
  • .. така ми се забиват тия думи.
    Повярвах, че я няма вече "жал".......
    Но не в това е Смисълът на цялото безумие.
    А в това, да стигнеш до мечтаното...
Предложения
: ??:??