На превала
Не ме спасявай повече - не бива!
Аз пътник съм към странната страна.
Ти беше "сляпа". Беше милостива.
Приех те като бъдеща жена.
Пиян от щастие забравих, че съм земен,
че ваяни сме с теб от шепа кал.
От злия бог, с мечти подземни,
размазал с поглед думичката жал.
Днес оскъднява сетната ми дреха
и отеснява общият ни друм.
Тръгни си с вик! Да ме застигне ехо
на моя бъдещ космодрум.
И ще политна като черна птица,
преляла късен силует в нощта.
Задръж сълза в красивата зеница,
за да я помня, докато летя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
