На принца с просешка душа (мой белег и блян)
Заличих ли те, белег?
Май забравих те вече…
Залъгвам се пак, нали?
А как мразя лъжи…
Омръзна ми да те сънувам…
Събуждам се, но пак си сляп,
а душата ми е скитник ням...
Не мечтая за теб, принце,
нито за твоята красота,
прекарвам времето в търсене
на твоята мила душа…
Знам, че ще я видя трудно...
Разхожда се тиха и неузнаваема,
непозната за никой и хладна,
прилична на непроходима улица…
Тя не носи одежди,
красив гардероб,
облича се просто,
на тежък труд ми прилича,
и (честничко) ме превлича.
Приближавам се към теб,
вдишвам дълбоко -
грешка след грешка -
защото всеки дъх е погрешен,
но кой не греши?
Може би само ти?
Принца обич ли проси?
Ех, че мираж…
До гуша ми дойде от този хлад между нас…
Погледни в моите очи!
Не поглеждай цвета!
Зелени са като гората
и пълни като езерата…
Погледни навътре,
дълбокичко в душата…
Разбери какво се крие зад тези ярки звезди…
Не е трудно, нали?
Поемам премерени рискове…
да те прегърна ли? Да докосна ли устните?
... този път, моля те, сам реши!
Забързана сред урагана от лъжи,
главата си на твойто рамо
и тази нощ аз мисля да подпра,
на твойта просешка душа ще се отдам,
в съня си, да,
мечтателка съм, знам!
Но как боли ме белега от този блян…
12. 03. 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
