На принца с просешка душа (мой белег и блян)
Заличих ли те, белег?
Май забравих те вече…
Залъгвам се пак, нали?
А как мразя лъжи…
Омръзна ми да те сънувам…
Събуждам се, но пак си сляп,
а душата ми е скитник ням...
Не мечтая за теб, принце,
нито за твоята красота,
прекарвам времето в търсене
на твоята мила душа…
Знам, че ще я видя трудно...
Разхожда се тиха и неузнаваема,
непозната за никой и хладна,
прилична на непроходима улица…
Тя не носи одежди,
красив гардероб,
облича се просто,
на тежък труд ми прилича,
и (честничко) ме превлича.
Приближавам се към теб,
вдишвам дълбоко -
грешка след грешка -
защото всеки дъх е погрешен,
но кой не греши?
Може би само ти?
Принца обич ли проси?
Ех, че мираж…
До гуша ми дойде от този хлад между нас…
Погледни в моите очи!
Не поглеждай цвета!
Зелени са като гората
и пълни като езерата…
Погледни навътре,
дълбокичко в душата…
Разбери какво се крие зад тези ярки звезди…
Не е трудно, нали?
Поемам премерени рискове…
да те прегърна ли? Да докосна ли устните?
... този път, моля те, сам реши!
Забързана сред урагана от лъжи,
главата си на твойто рамо
и тази нощ аз мисля да подпра,
на твойта просешка душа ще се отдам,
в съня си, да,
мечтателка съм, знам!
Но как боли ме белега от този блян…
12. 03. 2008
© Ем All rights reserved.
