7.03.2017 г., 1:07 ч.

На приятелите 

  Поезия » Свободен стих, Друга
519 3 0

 

Като беден просяк бродех по света,
нахранихте ме с хляб и с надежда!
Бездомен скитник бях на таз земя,
с любов подслон ми дадохте в дома си!
Сирак като останах клет, тогава
бяхте ми баща и майка, и сестра, и брат!
Редом с Господа над вас и домовете ви ще бдя!
Благословен от него съм, че вас ви има!
Че в сърцата ви гори оназ' любов, която прави ни човеци! 
И в необятната вселена
на изпитанията в дните тежки, разстояния да няма! 
Дето да оставят радостта и болката, от вас несподелени!

 

© Todor Nikolov Всички права запазени

 

06. 03. 2017 г.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??