14.05.2006 г., 12:44

На приятеля

1.6K 0 3
                 На приятеля
                                  (или може би на себе си)

          Имаме си българската черта
          да си поплачем за това и онова.
          Приятелю, кажи си го веднъж -
          аз не се жалвам, защото съм мъж.
          Кажи си го и твърдо го реши!
          В живота всеки може да сгреши,
          но от бедата урока си взел
          по нов път ти ще си поел.
          Стисни зъби и го извърви!
          Знам, че сигурно ще боли,
          но не унивай, върви и се дръж!
          В живота важно е да бъдеш мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Статев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Важно е, да!Поздрави!
  • Хубаво послание си вложил в стихотворението - човек да бъде силен, горд, да не отстъпва пред трудностите, а смело да застава пред тях и да ги преодолява! Поздрав!
  • Омръзнало ми е около мен от хора, които си мислят, че някой нещо им е длъжен - като започнем от родители, деца, роднини, приятели и завършим с държавата. Първо, никой нищо не ни е длъжен и второ, ако си се родил мъж, старай се да бъдеш такъв и в живота си.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...