5.03.2014 г., 23:20

На прощаване

1.4K 0 6

Дойде ли вече? Бях задрямала,

но чух в антрето тихи стъпки.

Колко разсеяна съм станала

от закъснелите ти тръпки!

 

Как беше днес ли? Недодялано.

 Брътвеж на скучен понеделник.

За тебе мислих. На прощаване

описвах миналото в дневник.

 

Червено вино? Моля те, седни!

Изглеждаш уморен, угрижен.

Шейсет и трета – хайде, погледни!

По гърлото с финес се движи.

 

А бяхме луди, млади! Ех, живот!

Луната, ние и вълните,

и бесен джаз, любимият фокстрот.

Трептеше въздухът, магнитен.

 

Ще тръгваш? Време е, нали?

Наистина вълшебно вино!

Провира се между скали

денят, над снимката ти в скрина.

 

Замислен изгрев по корем лежи.

Рисува цъфнали череши.

Морето бурно в залива ръмжи.

Жълт спомен на брега се реши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....