На прощаване
Дойде ли вече? Бях задрямала,
но чух в антрето тихи стъпки.
Колко разсеяна съм станала
от закъснелите ти тръпки!
Как беше днес ли? Недодялано.
Брътвеж на скучен понеделник.
За тебе мислих. На прощаване
описвах миналото в дневник.
Червено вино? Моля те, седни!
Изглеждаш уморен, угрижен.
Шейсет и трета – хайде, погледни!
По гърлото с финес се движи.
А бяхме луди, млади! Ех, живот!
Луната, ние и вълните,
и бесен джаз, любимият фокстрот.
Трептеше въздухът, магнитен.
Ще тръгваш? Време е, нали?
Наистина вълшебно вино!
Провира се между скали
денят, над снимката ти в скрина.
Замислен изгрев по корем лежи.
Рисува цъфнали череши.
Морето бурно в залива ръмжи.
Жълт спомен на брега се реши.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
