На прощаване
На прощаване
Мома от бащин дом си тръгва,
кавал засвири в ранно утро,
птица във листата пръхва
и под стряхата се скрива бързо.
Момата, в сватбена премяна,
с бащин дом се тя прощава,
пред нея момък млад застана
и пред хубостта се опиянява.
Здравец от косите се подава,
а под него бяло нежно чело -
момата бавно се прощава
с майчин дом и родно село.
Засвири с меден глас кавалът,
че невеста тя ще става -
своето гнездо да свие.
На момъка ръка подава -
от Бог и него е избрана
и с роден дом се тя прощава.
Нели Бонева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Бонева Всички права запазени
