21.01.2008 г., 14:26

На прощаване

2K 1 1

На прощаване искаш да ми дойдеш.
Казваш, че съм го дължала.
Казваш, че без мен не можеш.
А защо по-рано не ми каза?

На прощаване да ме посетиш,
смятам, че не е нужно.
На прощаване да ти сложа да се нагостиш?
Не, не е възможно!

На прощаване ми искаш ти прегръдка.
Не смяташ ли, че си нахален?
Искаш ми усмивка, че дори целувка!
Страх те е, че си забравен!

Не смяташ ли, че загуби това право?
Не мислиш ли, че ти стига толкова?
Не смятам да ти казвам "браво".
Да ми идваш не съм те молила!

Мислиш ли, че не знам какво целиш?
Аз няма да се върна пак обратно!
Време е да си платиш!
Всичко сторено се плаща!

Не съм те викала!
Бях добра и те оставих!
Омраза към теб не съм изпитвала.
Каквото трябваше направих!

Не искай нищо, шансовете си загуби!
Не се връщай, за да просиш!
Нали си имал нерви чудни,
тогава защо не можеш да заспиш?

Виновна съм била, че избягах.
Виновна съм, че окаляните си ръце все протягаш.
Ами аз, аз нима не плаках и не страдах?!
Не съм виновна, че пропадаш!

На прощаване не искам да говоря!
Като си тъжен няма да съм мила!
Защото искам да мога да си те спомня
с това, колко много ме съсипа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако ще публикуваш стихотворение със заглавие на безсмъртната Ботева творба, поне се постарай да е малко по-стойностно от твоето, независимо, че не е чак на дъното на поетичната бездарност. Ако не си знаела, че Ботев е писал стихотворение с това заглавие, те съветвам да прочетеш всичко негово, плюс всичко на Яворов, Гео Милев, Вапцаров и Смирненски и няколко модерни автора. А, да, освен това мъжът ти е жалко рогато леке.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...