Jan 21, 2008, 2:26 PM

На прощаване

2K 1 1

На прощаване искаш да ми дойдеш.
Казваш, че съм го дължала.
Казваш, че без мен не можеш.
А защо по-рано не ми каза?

На прощаване да ме посетиш,
смятам, че не е нужно.
На прощаване да ти сложа да се нагостиш?
Не, не е възможно!

На прощаване ми искаш ти прегръдка.
Не смяташ ли, че си нахален?
Искаш ми усмивка, че дори целувка!
Страх те е, че си забравен!

Не смяташ ли, че загуби това право?
Не мислиш ли, че ти стига толкова?
Не смятам да ти казвам "браво".
Да ми идваш не съм те молила!

Мислиш ли, че не знам какво целиш?
Аз няма да се върна пак обратно!
Време е да си платиш!
Всичко сторено се плаща!

Не съм те викала!
Бях добра и те оставих!
Омраза към теб не съм изпитвала.
Каквото трябваше направих!

Не искай нищо, шансовете си загуби!
Не се връщай, за да просиш!
Нали си имал нерви чудни,
тогава защо не можеш да заспиш?

Виновна съм била, че избягах.
Виновна съм, че окаляните си ръце все протягаш.
Ами аз, аз нима не плаках и не страдах?!
Не съм виновна, че пропадаш!

На прощаване не искам да говоря!
Като си тъжен няма да съм мила!
Защото искам да мога да си те спомня
с това, колко много ме съсипа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако ще публикуваш стихотворение със заглавие на безсмъртната Ботева творба, поне се постарай да е малко по-стойностно от твоето, независимо, че не е чак на дъното на поетичната бездарност. Ако не си знаела, че Ботев е писал стихотворение с това заглавие, те съветвам да прочетеш всичко негово, плюс всичко на Яворов, Гео Милев, Вапцаров и Смирненски и няколко модерни автора. А, да, освен това мъжът ти е жалко рогато леке.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...