18.03.2006 г., 13:46

На прозореца

1.2K 0 0

На прозореца


Отворих прозореца.Беше ден.
Колко дълго се крих зад завесите,..
докато ти не дойде при мен.
Бях забравила как изглежда света вече!

Поех дълбоко въздух.Сякаш първата си глъдка...
от нов живот,но не започнал на чисто,
ами от прахта възкръснал,..
част от миналото..

Разперила ръце,опрях ги в краищата на перваза.
Сркаш че на самия свят на ръба!
Гледах напред,в нищото без болка и умраза...
Този път завесите останаха да скриват не пред мен,
                                      а зад гърба.

Налудничева усмивка и детски смях в ушите ми-
Нима аз бях такава и преди!
Блестеше...сякаш слънце бе лицето ми...
Не надежда,нещо друго в мен гори!

На ръба на моя свят...
зградите оставят сивкав отпечатък в погледа ми.
Но само стотна,само миг
и небето е толкова близо до душата ми.

И тя полита...
отскубва се от килията на тялото ми...
Не гълаб ами прилеп,
живял на тъгата ми в оковите.

И се рее...все по-близо до светлината...
по-нависоко...далеч от прозореца ми.
А когато стигне слънцето,не ще огасне в пепел
                                                и потъне във земята-
крилата му са днес от пръст направени.

Защото някога бе птица бяла
и щом упари се се скри във мрака,
от страх и ужас прегоряла-
превърна се във прилеп,който изгрева безумно чака.

Сега лети към светлината...
Черен като сянката на вечерта...
А на прозореца бях аз-само моята останка,
сякаш прекопиран образ със индиго-
                        без сълзи,без мисъл,без тъга.

   
                        13.03.06г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....