8.04.2008 г., 15:12

На Пушкин

5K 0 12
Ти Демон в Ангел влюбваше
и Цветче увехнало възпя,
сърцето ми се там изгубваше,
във ъгъла - със книга във ръка.
До сърцето ми беше Евгений
и болката на Таня - сама,
а милият Ленски, как стене,
при вида на потъващата в танц - негова жена,
и чест и вяра да спаси - потъна мъртъв във снега.
А какво да кажа за Руслан,
спасил от лапи грешни свойта мила,
мечтаех със прикрита свян
да целуне жадно пак Людмила.
Разтваряше сърцето ми твоята лира,
сърце - със стиха ту бие, ту спира.
Плачех и ридаех, и се смеех,
със стиховете твои аз живеех.
Стихът ти беше порив, ласка мила
и кама - камъка в душата ми сломила.
Ти извая от сърцето ми надежда,
пося във крехка младост мисъл,
облече и мене в поетична одежда,
ти, Пушкин - толкоз млади слисал.
Прекланях се пред твоето вдъхновение,
прегръщах книгите ти със вълнение.
Покланям се и днес пред теб,
със стиха си смел,
излиза от сърце поне,
макар и... неумел.

"Я памятник себе воздвиг нерукотворный
к нему не зарастет народная тропа... "

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белодрешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението е искрено и ... неумело, авторката сама го е казала. Че Пушкин е голям поет, спор няма!
  • много много е хубаво знай Пушкин е моят идол
    и аз много го обичам
    и почитам
  • Ами едно голямо БРАВО!!!
  • Благодаря Слънчева..
  • Много ми хареса.Толкова е искрено и хубавоСигурна съм че Пушкин би бил много щастлив ако можеше да го прочете...
    Аз също си имам любимо:
    Я вас любил: любовь еще, быть может,
    В душе моей угасла не совсем;
    Но пусть она вас больше не тревожит;
    Я не хочу печалить вас ничем.
    Я вас любил безмолвно, безнадежно,
    То робостью, то ревностью томим;
    Я вас любил так искренно, так нежно,
    Как дай вам бог любимой быть другим.
    ...................................
    Продължавай да ни радваш с прекрасните си произведения!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...