На Пушкин
Ти Демон в Ангел влюбваше
и Цветче увехнало възпя,
сърцето ми се там изгубваше,
във ъгъла - със книга във ръка.
До сърцето ми беше Евгений
и болката на Таня - сама,
а милият Ленски, как стене,
при вида на потъващата в танц - негова жена,
и чест и вяра да спаси - потъна мъртъв във снега.
А какво да кажа за Руслан,
спасил от лапи грешни свойта мила,
мечтаех със прикрита свян
да целуне жадно пак Людмила.
Разтваряше сърцето ми твоята лира,
сърце - със стиха ту бие, ту спира.
Плачех и ридаех, и се смеех,
със стиховете твои аз живеех.
Стихът ти беше порив, ласка мила
и кама - камъка в душата ми сломила.
Ти извая от сърцето ми надежда,
пося във крехка младост мисъл,
облече и мене в поетична одежда,
ти, Пушкин - толкоз млади слисал.
Прекланях се пред твоето вдъхновение,
прегръщах книгите ти със вълнение.
Покланям се и днес пред теб,
със стиха си смел,
излиза от сърце поне,
макар и... неумел.
"Я памятник себе воздвиг нерукотворный
к нему не зарастет народная тропа... "
и Цветче увехнало възпя,
сърцето ми се там изгубваше,
във ъгъла - със книга във ръка.
До сърцето ми беше Евгений
и болката на Таня - сама,
а милият Ленски, как стене,
при вида на потъващата в танц - негова жена,
и чест и вяра да спаси - потъна мъртъв във снега.
А какво да кажа за Руслан,
спасил от лапи грешни свойта мила,
мечтаех със прикрита свян
да целуне жадно пак Людмила.
Разтваряше сърцето ми твоята лира,
сърце - със стиха ту бие, ту спира.
Плачех и ридаех, и се смеех,
със стиховете твои аз живеех.
Стихът ти беше порив, ласка мила
и кама - камъка в душата ми сломила.
Ти извая от сърцето ми надежда,
пося във крехка младост мисъл,
облече и мене в поетична одежда,
ти, Пушкин - толкоз млади слисал.
Прекланях се пред твоето вдъхновение,
прегръщах книгите ти със вълнение.
Покланям се и днес пред теб,
със стиха си смел,
излиза от сърце поне,
макар и... неумел.
"Я памятник себе воздвиг нерукотворный
к нему не зарастет народная тропа... "
© Белодрешка All rights reserved.
Сигурна съм че Пушкин би бил много щастлив ако можеше да го прочете...
