8 abr 2008, 15:12

На Пушкин

5K 0 12
Ти Демон в Ангел влюбваше
и Цветче увехнало възпя,
сърцето ми се там изгубваше,
във ъгъла - със книга във ръка.
До сърцето ми беше Евгений
и болката на Таня - сама,
а милият Ленски, как стене,
при вида на потъващата в танц - негова жена,
и чест и вяра да спаси - потъна мъртъв във снега.
А какво да кажа за Руслан,
спасил от лапи грешни свойта мила,
мечтаех със прикрита свян
да целуне жадно пак Людмила.
Разтваряше сърцето ми твоята лира,
сърце - със стиха ту бие, ту спира.
Плачех и ридаех, и се смеех,
със стиховете твои аз живеех.
Стихът ти беше порив, ласка мила
и кама - камъка в душата ми сломила.
Ти извая от сърцето ми надежда,
пося във крехка младост мисъл,
облече и мене в поетична одежда,
ти, Пушкин - толкоз млади слисал.
Прекланях се пред твоето вдъхновение,
прегръщах книгите ти със вълнение.
Покланям се и днес пред теб,
със стиха си смел,
излиза от сърце поне,
макар и... неумел.

"Я памятник себе воздвиг нерукотворный
к нему не зарастет народная тропа... "

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белодрешка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението е искрено и ... неумело, авторката сама го е казала. Че Пушкин е голям поет, спор няма!
  • много много е хубаво знай Пушкин е моят идол
    и аз много го обичам
    и почитам
  • Ами едно голямо БРАВО!!!
  • Благодаря Слънчева..
  • Много ми хареса.Толкова е искрено и хубавоСигурна съм че Пушкин би бил много щастлив ако можеше да го прочете...
    Аз също си имам любимо:
    Я вас любил: любовь еще, быть может,
    В душе моей угасла не совсем;
    Но пусть она вас больше не тревожит;
    Я не хочу печалить вас ничем.
    Я вас любил безмолвно, безнадежно,
    То робостью, то ревностью томим;
    Я вас любил так искренно, так нежно,
    Как дай вам бог любимой быть другим.
    ...................................
    Продължавай да ни радваш с прекрасните си произведения!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...