Нощ и ден се сливат пак

в оня необятен мрак.

И страх в мене се събуди

и щастието някъде прокуди.

А зная аз, че скоро

ще ме обземе чувство ново.

Но защо в този час

надеждата си губя аз?

Нещо пак ще осъзная,

но все не мога да изтрая.

Нетърпение отново ме обзема

и всичко на мига искам аз да взема.

Кога ли ще порасна вече?

Кога ли ще стана човек, а не човече?

На път отново съм, уви,

и сън дори не ме лови.

Жадувам пак за нещо

и вътре става ми горещо.

А дори не знам и за какво.

Дали за зло или добро?

А сърцето ми говори,

че знае то какво да стори.

Да се доверя или да бягам?!

Но нещо ме спира и оставям

то да реши

и знам, че не греши.

Но дали аз ще го последвам

или пак илюзия ще си преследвам?!