Нощ и ден се сливат пак
в оня необятен мрак.
И страх в мене се събуди
и щастието някъде прокуди.
А зная аз, че скоро
ще ме обземе чувство ново.
Но защо в този час
надеждата си губя аз?
Нещо пак ще осъзная,
но все не мога да изтрая.
Нетърпение отново ме обзема
и всичко на мига искам аз да взема.
Кога ли ще порасна вече?
Кога ли ще стана човек, а не човече?
На път отново съм, уви,
и сън дори не ме лови.
Жадувам пак за нещо
и вътре става ми горещо.
А дори не знам и за какво.
Дали за зло или добро?
А сърцето ми говори,
че знае то какво да стори.
Да се доверя или да бягам?!
Но нещо ме спира и оставям
то да реши
и знам, че не греши.
Но дали аз ще го последвам
или пак илюзия ще си преследвам?!
© Петя All rights reserved.