17.05.2009 г., 21:19

На път

713 0 5

На път

 

Да, тъй е, както казах -

  ще пътувам!

Не питайте дали е за Бразилия –

това и сам не знам.

Билетът ми е в джоба – винаги е бил.

Дали за самолет, за влак или за автобус? -

Мързи ме да го гледам.

Таксито е извикано - шофьорът пуши долу.

Газта е спряна, куфарът е лек.

Ключа превъртам два пъти подред.

И всеки ден така ще заминавам,

докато дойде краят на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наследник на Куфара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...