11.04.2007 г., 0:18

НА ПЪТ

Поезия

1.1K 0 21

Отново съмва. Никому ненужна,
ръце протягам. Моля се на тишината
да ме целуне само и с ръка прилежна
на плитка стегната да ми сплете косата.

Да върже остър възел във сърцето,
додето спре да търси топлината.
Да ме отвее вятър леден над полето,
за да нахраня с обич семената.

Отново съмва. Никому ненужна,
си тръгвам. Нецелуната. Непожелана.
След мен отронена въздишка жежка
изпраща ме по пътя ми. Непомечтана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

cvete21 (Цветелина Янкова)

Прекрасен стих! Не затваряй сърцето си, дарявай топлина, защото тя ще ти се върне, и то когато най- малко очакваш! Поздрав и прегръдка!

2007-08-27T10:45:00+03:00
blueberry (Димитрия Чакова)

Захари, ако това нещо ти говори, една от любимите ми книги се нарича "Вино от глухарчета"

2007-06-22T17:03:09+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Да върже остър възел във сърцето,
додето спре да търси топлината.

Това така силно го усетих, че кой ще ми помогне сега да го развържа този възел???
Браво Дими!То видимо е не се нуждаеш от моето браво, но не можех да премълча това което ме впечатлява силно...

2007-04-11T22:31:50+03:00
blueberry (Димитрия Чакова)

Taka e, To винаги търси топлина . . .

2007-04-11T16:19:44+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Браво!

2007-04-11T15:19:21+03:00