Apr 11, 2007, 12:18 AM

НА ПЪТ

  Poetry
1.1K 0 21
Отново съмва. Никому ненужна,
ръце протягам. Моля се на тишината
да ме целуне само и с ръка прилежна
на плитка стегната да ми сплете косата.

Да върже остър възел във сърцето,
додето спре да търси топлината.
Да ме отвее вятър леден над полето,
за да нахраня с обич семената.

Отново съмва. Никому ненужна,
си тръгвам. Нецелуната. Непожелана.
След мен отронена въздишка жежка
изпраща ме по пътя ми. Непомечтана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих! Не затваряй сърцето си, дарявай топлина, защото тя ще ти се върне, и то когато най- малко очакваш! Поздрав и прегръдка!
  • Захари, ако това нещо ти говори, една от любимите ми книги се нарича "Вино от глухарчета"
  • Да върже остър възел във сърцето,
    додето спре да търси топлината.

    Това така силно го усетих, че кой ще ми помогне сега да го развържа този възел???
    Браво Дими!То видимо е не се нуждаеш от моето браво, но не можех да премълча това което ме впечатлява силно...
  • Taka e, To винаги търси топлина . . .
  • Браво!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...