Apr 11, 2007, 12:18 AM

НА ПЪТ 

  Poetry
931 0 21
Отново съмва. Никому ненужна,
ръце протягам. Моля се на тишината
да ме целуне само и с ръка прилежна
на плитка стегната да ми сплете косата.

Да върже остър възел във сърцето,
додето спре да търси топлината.
Да ме отвее вятър леден над полето,
за да нахраня с обич семената.

Отново съмва. Никому ненужна,
си тръгвам. Нецелуната. Непожелана.
След мен отронена въздишка жежка
изпраща ме по пътя ми. Непомечтана.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??