blueberry (Димитрия Чакова) blueberry (Димитрия Чакова)
1 103
Apr 11, 2007, 12:18 AM

НА ПЪТ

  Poetry
1.1K 0 21
Отново съмва. Никому ненужна,
ръце протягам. Моля се на тишината
да ме целуне само и с ръка прилежна
на плитка стегната да ми сплете косата.

Да върже остър възел във сърцето,
додето спре да търси топлината.
Да ме отвее вятър леден над полето,
за да нахраня с обич семената.

Отново съмва. Никому ненужна,
си тръгвам. Нецелуната. Непожелана.
След мен отронена въздишка жежка
изпраща ме по пътя ми. Непомечтана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • cvete21 (Цветелина Янкова)
    cvete21 (Цветелина Янкова)
    Прекрасен стих! Не затваряй сърцето си, дарявай топлина, защото тя ще ти се върне, и то когато най- малко очакваш! Поздрав и прегръдка!
  • blueberry (Димитрия Чакова)
    blueberry (Димитрия Чакова)
    Захари, ако това нещо ти говори, една от любимите ми книги се нарича "Вино от глухарчета"
  • valiordanov (Валентин Йорданов)
    valiordanov (Валентин Йорданов)
    Да върже остър възел във сърцето,
    додето спре да търси топлината.

    Това така силно го усетих, че кой ще ми помогне сега да го развържа този възел???
    Браво Дими!То видимо е не се нуждаеш от моето браво, но не можех да премълча това което ме впечатлява силно...
  • blueberry (Димитрия Чакова)
    blueberry (Димитрия Чакова)
    Taka e, To винаги търси топлина . . .
  • juliet007 (Эоя Михова)
    juliet007 (Эоя Михова)
    Браво!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0