На раздумка

rudin (Иван Христов)
865 1445

5.02.2016 г., 21:38 ч.

Поезия » Друга

332 0 3

Седни, приятел! Стола ти го пазя

в кафето за кварталния дослук.

Момичето с престилка в малка ваза

кокичета ни сложила е тук.

Поръчал съм го както го обичаш –

по-дълго и с два къса захарин.

В прозореца ни зимата наднича

в премяна нова, с цвят на цъфнал крин.

Свали палтото си и шала вълнен.

Как спа след чата в късен интернет?

Животът без децата не е пълен,

когато са в чужбина на гурбет.

А аз какво? – недей ме, братко, пита.

Не съм написал и едничък ред.

В съня препусках с белите копита

на моя стар Пегас – назад-напред.

А утрото красиво ме посрещна

с последния, за тази зима, сняг.

Пийни кафето! Още е горещо.

И си мисли за пролет с кукуряк.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.