На раздумка
Седни, приятел! Стола ти го пазя
в кафето за кварталния дослук.
Момичето с престилка в малка ваза
кокичета ни сложила е тук.
Поръчал съм го както го обичаш –
по-дълго и с два къса захарин.
В прозореца ни зимата наднича
в премяна нова, с цвят на цъфнал крин.
Свали палтото си и шала вълнен.
Как спа след чата в късен интернет?
Животът без децата не е пълен,
когато са в чужбина на гурбет.
А аз какво? – недей ме, братко, пита.
Не съм написал и едничък ред.
В съня препусках с белите копита
на моя стар Пегас – назад-напред.
А утрото красиво ме посрещна
с последния, за тази зима, сняг.
Пийни кафето! Още е горещо.
И си мисли за пролет с кукуряк.
© Иван Христов All rights reserved.
