На раздяла
Идва време да се сбогувам.
Скоро заминавам там, кьдето
вас ви няма.
Там, кьдето познатите
кафета ги няма.
Някьде, кьдето люлките
на автогарата и вашия
смях липсват.
Вече няма да има скали,
а само река.
Вече всичко започва отначало.
Приятели мили, как "Чао"
да кажа.
Ами на него как да кажа...
че едва ли ще мога без него.
Как за чао да го целуна,
като не знам кога пак ще го видя.
Само за едно ви моля,
не ме сьдете за това, което
сьм избрала.
И ето дойде този час,
в който "Чао" ви казвам аз.
Аз трьгвам кьм неизвестността.
Но вие винаги ще сте с мен,
защото ви обичам,
а човек не забравя
това, което обича.
И ето, прага на живота си прекрачвам.
Това е! Врьщане назад няма.
Не ме забравяйте, аз ще се врьщам.
С тьга в сьрцето и сьлзи в очите
"Чао" ви казвам и помнете,
че безкрайно много ви обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
