На раздяла
1K
0
1
Страдален шепот от ума.
Завинаги разделят се,
тя - крехко цвете и дете...
навън се стели пак мъгла.
Той гледа тихо във очите
на най-красивото момиче,
луна наднича в самота.
Целувка от крещяща страст,
като че огън в океан,
или пък океан в пустиня...
лежи красива във анфас.
Изстрадано "обичам те!",
или "признавам, че съм слаб",
дежурен часовой с костюм,
на нейните усмивки раб.
А ето - вън дъждът вали,
отмива маски и сълзи,
лъжи и непотребни думи...
"Още веднъж ме целуни!" -
изгубено крещи ума ù.
3.03.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
