На раздяла
Една тъга ме задушава -
сърцето вече знае,
че мигът е за раздяла,
а устните ни още парят...
Не искай да узнаеш
отговорът на "защо" и "как" -
аз знам единствено, че трябва
пътят да те отведе от моя праг!
Красива обич си, непресторен - прям,
а моят свят изпълнен е с лъжа...
Тръгни си - няма начин да те дам
на дните ми от фалш и суета!
Тръгвай, с усмивка се сбогувам -
макар и да си с гръб сега,
ще знам - във теб ще съществувам
и в спомените за мига!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
