Nov 15, 2008, 12:54 PM

На раздяла

  Poetry » Love
1.5K 0 15

 

 

 

 

Една тъга ме задушава -

сърцето вече знае,

че мигът е за раздяла,

а устните ни още парят...

Не искай да узнаеш

отговорът на "защо" и  "как" -

аз знам единствено, че трябва

пътят да те отведе от моя праг!

Красива обич си, непресторен - прям,

а моят свят изпълнен е с лъжа...

Тръгни си - няма начин да те дам

на дните ми от фалш и суета!

 

Тръгвай, с усмивка се сбогувам -

макар и да си с гръб сега,

ще знам - във теб ще съществувам

и в спомените за мига!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...