Nov 15, 2008, 12:54 PM

На раздяла

  Poetry » Love
1.5K 0 15

 

 

 

 

Една тъга ме задушава -

сърцето вече знае,

че мигът е за раздяла,

а устните ни още парят...

Не искай да узнаеш

отговорът на "защо" и  "как" -

аз знам единствено, че трябва

пътят да те отведе от моя праг!

Красива обич си, непресторен - прям,

а моят свят изпълнен е с лъжа...

Тръгни си - няма начин да те дам

на дните ми от фалш и суета!

 

Тръгвай, с усмивка се сбогувам -

макар и да си с гръб сега,

ще знам - във теб ще съществувам

и в спомените за мига!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...