11.10.2023 г., 6:37

На раздяла

505 0 0

Сбогом, мое море непокорно.

Изпрати ме с усмивка пенлива.
Отвори ми вратата спокойно,
за да срещна зората красива.

 

Не откривай вълни от позлата,
зад които споделяхме нощи.
Не изпращай  следи към съдбата.
Запази свят на мигове общи.

 

Зная, мое море необятно,
че дори да отида далече,
любовта ще лети безвъзвратно
и сълзи не ще има вече.

 

Чакай, мое море,  да се върна, 
да докосна дантелена пяна.
Чакай силни криле да разгърна,
пак да литна от обич огряна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...