Сбогом, мое море непокорно.

Изпрати ме с усмивка пенлива.
Отвори ми вратата спокойно,
за да срещна зората красива.

Не откривай вълни от позлата,
зад които споделяхме нощи.
Не изпращай  следи към съдбата.
Запази свят на мигове общи.

Зная, мое море необятно,
че дори да отида далече,
любовта ще лети безвъзвратно
и сълзи не ще има вече.

Чакай, мое море,  да се върна, 
да докосна дантелена пяна.
Чакай силни криле да разгърна,
пак да литна от обич огряна…