2.06.2008 г., 7:26

На разстояние

894 0 7
Още миг при мене. Още миг.
Аз желая просто да те гледам.
Тихичко ще седна отстрани.
И само ще те гледам. Потрепервам,
щом видя твойте прелестни черти.
И погледа ти светъл, искрометен.
В гърдите ми от жар любов ехти,
както бурите във сините морета.
Косите ти ми носят сладка смърт,
стотици пъти искам да умирам.
Гледайки те - ставам по-добър,
сякаш съм погълнал еликсира
на вечното добро в света.
На всички ангели в небето.
Ах, ръцете ти в нощта,
как изящни са и светят -
като звезди, като комети!
Сякаш Витлеем родили.
Бих запомнил силуета
на твойта нежност златокрила.
Бих очистил твоите пътеки
от всички мерзости и остри тръни.
При нужда бих внезапно се завтекъл,
бих всички врагове разпънал!
Бих направил от сълзите клетка,
бих се втренчил в тебе със надежда.
Но тази нощ зад страшната решетка -

защо и ти не ме поглеждаш?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...