2 jun 2008, 7:26

На разстояние

  Poesía
895 0 7
Още миг при мене. Още миг.
Аз желая просто да те гледам.
Тихичко ще седна отстрани.
И само ще те гледам. Потрепервам,
щом видя твойте прелестни черти.
И погледа ти светъл, искрометен.
В гърдите ми от жар любов ехти,
както бурите във сините морета.
Косите ти ми носят сладка смърт,
стотици пъти искам да умирам.
Гледайки те - ставам по-добър,
сякаш съм погълнал еликсира
на вечното добро в света.
На всички ангели в небето.
Ах, ръцете ти в нощта,
как изящни са и светят -
като звезди, като комети!
Сякаш Витлеем родили.
Бих запомнил силуета
на твойта нежност златокрила.
Бих очистил твоите пътеки
от всички мерзости и остри тръни.
При нужда бих внезапно се завтекъл,
бих всички врагове разпънал!
Бих направил от сълзите клетка,
бих се втренчил в тебе със надежда.
Но тази нощ зад страшната решетка -

защо и ти не ме поглеждаш?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...