На разстояние
Още миг при мене. Още миг.
Аз желая просто да те гледам.
Тихичко ще седна отстрани.
И само ще те гледам. Потрепервам,
щом видя твойте прелестни черти.
И погледа ти светъл, искрометен.
В гърдите ми от жар любов ехти,
както бурите във сините морета.
Косите ти ми носят сладка смърт,
стотици пъти искам да умирам.
Гледайки те - ставам по-добър,
сякаш съм погълнал еликсира
на вечното добро в света.
На всички ангели в небето.
Ах, ръцете ти в нощта,
как изящни са и светят -
като звезди, като комети!
Сякаш Витлеем родили.
Бих запомнил силуета
на твойта нежност златокрила.
Бих очистил твоите пътеки
от всички мерзости и остри тръни.
При нужда бих внезапно се завтекъл,
бих всички врагове разпънал!
Бих направил от сълзите клетка,
бих се втренчил в тебе със надежда.
Но тази нощ зад страшната решетка -
Аз желая просто да те гледам.
Тихичко ще седна отстрани.
И само ще те гледам. Потрепервам,
щом видя твойте прелестни черти.
И погледа ти светъл, искрометен.
В гърдите ми от жар любов ехти,
както бурите във сините морета.
Косите ти ми носят сладка смърт,
стотици пъти искам да умирам.
Гледайки те - ставам по-добър,
сякаш съм погълнал еликсира
на вечното добро в света.
На всички ангели в небето.
Ах, ръцете ти в нощта,
как изящни са и светят -
като звезди, като комети!
Сякаш Витлеем родили.
Бих запомнил силуета
на твойта нежност златокрила.
Бих очистил твоите пътеки
от всички мерзости и остри тръни.
При нужда бих внезапно се завтекъл,
бих всички врагове разпънал!
Бих направил от сълзите клетка,
бих се втренчил в тебе със надежда.
Но тази нощ зад страшната решетка -
защо и ти не ме поглеждаш?...
© Валери Шуманов All rights reserved.
