На разсъмване...

Поезия » Друга

669 0 6

Дълго бродих по нощите тъмни,

а мечтите ми – порив на вятър.

И се лутах по улици сънни,

с нетърпение чаках – да съмне!

Тежко стъпките пореха въздуха –

на кристали от лед го превръщаха –

сякаш магьосници опитни, стари.

Но не чувах, не виждах техните вопли.

Дълго търсих се, търсех себе си -

(някой беше ми казал, че нямало смисъл.)

Тайно от всички аз вярвах, и знаех си -

на разсъмване ще се намеря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

VesiP (Веселка Пенова)

А понякога до разсъмването има толкова малко...
Харесах, Нели!

2009-12-18T11:38:14+02:00
vodoleia (Мария)

Чудесно е да се намериш в светлина!!!!

2009-12-17T15:20:42+02:00
rajsun (Райчо Русев)

Лошото е, че след това мръква отново, но това - нека да го забраваим)))

2009-12-17T15:05:48+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

"Дълго бродих по нощите тъмни,
а мечтите ми – порив на вятър.
И се лутах по улици сънни,
с нетърпение чаках – да съмне!"

!!!*

2009-12-17T13:35:35+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Дълго търсих се, търсех себе си -
(някой беше ми казал, че нямало смисъл.)"
А следващата нощ...пак ще се загубим...

Замисли ме и вече разбрах какво ми се случва и на мен по същото време!
Поздравления - чудесен е стиха ти!

2009-12-17T12:59:48+02:00