На реката за риба
Няма никого. Риба едва ли.
Глухота, тихотà, тихо – нà,
три върби, като мисли заспали.
И наоколо им е съня.
Няма никой. С реката сме двамата.
И денят, сивосинкаво сипкав,
ей отсреща е седнал на камъка –
и на себе си се усмихва.
Нийде никого. Гледам изстинало:
няма стъпките, че съм дошъл.
А пък другите, дето са минали,
гледам, станали на чакъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
