Jul 9, 2013, 1:35 PM
На реката за риба
Няма никого. Риба едва ли.
Глухота, тихотà, тихо – нà,
три върби, като мисли заспали.
И наоколо им е съня.
Няма никой. С реката сме двамата.
И денят, сивосинкаво сипкав,
ей отсреща е седнал на камъка –
и на себе си се усмихва.
Нийде никого. Гледам изстинало:
няма стъпките, че съм дошъл.
А пък другите, дето са минали,
гледам, станали на чакъл.
© Райчо Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Завладяваща тишина! Поздрав!
-
Картина е!
-
Много ми хареса, Райсън!
-
Ех, Райсън... Чудесен си!
-
в съня на върбите...
и аз бях там, Рай... в тишината
самотна край реката...
Човеко, прекрасни.. -
Мъдро, тихо, човешко.
Нашите следи се заличават бързо и тихо.
Изтича живота, мислите като вода между пръстите.
Поздрав! -
Страхотна поезия! Поздравления!
-
!!!...
-
( ♥ )
-
Страхотна картина край реката, Райсън!Събужда асоциации!
Както винаги добре замислено и написано!~Поздрави от мен! -
!!!
-
Много съм впечатлена! Все си мислех, че мъжът ми ходи за риба, за да избяга от мен поне за два дни. С твоя стих ми олекна на душата, Райсън!!!
-
Приглушеност,известна алиенация–човек има нужда да остане сам със себе си,да се вгледа в стъпките си ...и т.н.Много ми хареса!
-
Останах замислен за преходността на мига,представих си трите върби,като мисли заспали,чух сивосинкавата тишина и...се усмихнах!
Прекрасна импресия!Поздрав! -
-
" Няма никой. С реката сме двамата. " Като, че ли дъжд е измил всичко наоколо. И там сте само ти и реката - ти сам със себе си, ти и твоето отражение. Мъдрата река. Дълбок смисъл, но както винаги съм казвала, всеки разбира поезията по свой начин. А може би и така трябва, по-важното е да ни накара да чувстваме, да визуализираме. Поздрави за стиха !Развълнува ме !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но ще разваля идилията "Няма никой. С реката сме двамата."
Подравления за стиха!