На Рени
Очите ти излъчват топлина -
накъсани въздишки будят мрака,
страстта ти е прииждаща вълна,
която да ме приласкае чака.
Завиваш ме с коси като коприна,
ръцете ти разпалват в мен пожар,
от устните отпивам медовина,
а тялото ти е за мен свещен олтар...
Притихнал, аз пред него коленича,
глава прекланям като пред икона -
обичам те, безкрайно те обичам,
и знам, че винаги ще бъдеш моя!
Без дъх оставам аз от тази нежност,
с която любовта си ми даряваш,
потъвам във обятия - безбрежност,
и пулса ми до лудост ускоряваш!
Щастлив съм с тебе, моя обич късна,
намерих себе си след дълъг път,
сърцето ми изстинало възкръсна
и твой ще съм до сетния си дъх!
Любомир Попов
11.01.2017 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
