Jan 11, 2017, 2:39 PM

На Рени 

  Poetry » Love
707 5 21

Очите ти излъчват топлина -
накъсани въздишки будят мрака,
страстта ти е прииждаща вълна,
която да ме приласкае чака.

Завиваш ме с коси като коприна,
ръцете ти разпалват в мен пожар,
от устните отпивам медовина,
а тялото ти е за мен свещен олтар...

Притихнал, аз пред него коленича,
глава прекланям като пред икона -
обичам те, безкрайно те обичам,
и знам, че винаги ще бъдеш моя!

Без дъх оставам аз от тази нежност,
с която любовта си ми даряваш,
потъвам във обятия - безбрежност,
и пулса ми до лудост ускоряваш!

Щастлив съм с тебе, моя обич късна,
намерих себе си след дълъг път,
сърцето ми изстинало възкръсна
и твой ще съм до сетния си дъх!

 

Любомир Попов

 

11.01.2017 год.

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??