Не вярвах, че си обикновен.
Стиховете ти са лек за мен.
Не мислех, че си човек,
а нещо като Бог! Неземен!
Видях те и пак не вярвам.
Ти си сбъдната мечта.
За мен, за поезията, за света ми.
Благодаря ти, че с мен се запозна.
Твоите стихове са мехлем,
за моето сърце са Рай,
аз със тях политам и се рея,
а други път - тихичко тъжа...
Не знам защо, но исках
да напиша стих за теб...
Не се сърди, че не е поетичен,
а повярвай - идва направо от моето сърце!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Прегръдки и за двете!